Аз като за първи път правех Сева не знаех, че правя нещо такова
. Бяхме на един курс по медитация и трябваше да помогнем на жените там с отсервирането и миенето на чиниите и беше много весело . Въпреки, че ги правехме всички тези неща, не ни беше тежко, ами може да се каже, че даже беше приятно 
Запознахме се по-добре с хората, които бяха там, приказвахме си глупости, опитахме се да пеем докато изсушавахме чиниите и т.н. После когато ходихме да видим Амма в Манхайм, видяхме част от хората, с които се бяхме запознали да курса по медитация и един италианец ни каза, че можем да помогнем с водата. Имаше едни бидони, от които хората си наливаха вода за пиене. След малко ние отидохме да помагаме и беше пак много готино. Запознах се едно малко дете от Нюрнберг, което също помагаше, с брат му и другите наоколо. Слагахме чаши за вода, когато свършваха и наливахме бидоните, когато се изпразваха. Не знам как, но обстановката също беше весела и в такава обстановка не чувстваш, че работиш. С мои думи, бих казал, че като правиш Сева, я правиш колкото време искаш, ако ти омръзне, можеш да отидеш някъде другаде, никой не "очаква" от теб да си свършиш работата. Имаш възможност да се запознаеш така с други хора, да си приказвате, да свършите нещо полезно, без да ви се налага да го правите. Естествено, доста е различно от обикновената работа, където предимно работиш по нещо, което някои друг ти казва и работиш предимно за да изкараш пари. Разбирам Сева като да дадеш и да искаш нищо в замяна. Всъщност аз чувствам, че това ми доставя удоволствие и не се замислям много, че правя нещо подобно И така ...Мисля, че си заслужава да се спомене един по-голям Сева проек, Фондацията Сева, където много хора са се събрали за да правят Сева за другите. Занимават се с повече от 500,000 слепи хора по света, помагат на групи от хора в по-бедните държави да се саморазвиват и на Местните Американци (Native Americans).
Дори има и СеваКафе. Преживявания в Сева Кафе.
Видео
