Искам да обърнем внимание на нещата, които ни интересуват, как да ги четем, че да има най-голяма полза от четенето. Ето следния текст:
---
"Омръзна ми да ме наричат детето-чудо." (костваше на майка й 15 години и два аборта за да има Аманда.) "И освен това, аз ги избрах." Като я питаха какво има предвид с това, тя отговори, "Ами, погледнах надолу и израх теб и теб (сочейки към всеки един от тях), и израх моите родители, защото те се нуждаеха от мен."
"Къде беше?" попита я леля й Анете.
"Бях там горе, нали знаеш, горе."
"Какво е чувството да си там горе?", пробва Анете още веднъж.
Аманда се усмихна. "Много, много блестящо. И всички цветове са найстина, найстина ярки, и можеш да видиш всичко"
Сега бъди Аманда за един момент. Почувствай това, което току-що е казала. Използвай всяко чувство. Историята придобива повече смисъл сега, нали? Има пространство, защото й предаде живот с твоите чувства за нея.
---
Спри да четеш и се вземи се замисли малко ...
...
Днес го прочетох това и се замислих колко е важно да влагаме чувствата си в това което четем (както и в това, което правим). Каквото и да четем, ако вложим нашите чувства, нашите сетива - поглед, мирис, вкус, допир, слух, нашата фантазия, тогава това което четем наистина става много по-реално и по-лесно се запомня, защото го изживяваме. Няма да бъде поредния къс сухи думи, които четем и си отиват, ами ще е нещо, което си остава в нас, което може би ще помним дълго време и за цял живот. Да не приказвам ако някой го изтанцува, или го изиграе, може би така се става актъор
. Има толкова неща, които искаме да ги запомним, искаме да ги научим, но защо забравяме да им дадем нещо за да ги съживим наистина. Имено чрез чувствата ние съживяваме нещата, защо да не ги използваме и при четенето? Как са станали хората големи оратори, как има хора, които разказват смешки без да спрат? Ами чувстват думите и си представят в картини (визуално).
Забравили сте как се чете с чувства? Сещате ли се как мама и тати са ви чели приказки? ...... как е било тогава? .......
Използвайте си ВъобрАЖеНиетО, защото то е което ви освобождава.
